Любен Дилов-син

Вероятно ти е писнало от избори. Може би харесваш онзи графит, на който пише: “Ако от изборите зависешe нещо, щяха да ги забранят”. Но, моля те, прочети това писмо. Мисля, че е важно.

„Правейки хората, Господ доста се е надценил“, обичал да казва Оскар Уайлд. И не защото е мразел себеподобните си, а защото е бил безкрайно недоверчив към способността им наистина да бъдат свободни и да правят отговорен избор. Ти всеки ден правиш избори – десетки и стотици. Без да го усещаш, всеки миг – избираш какво да ядеш, по коя улица да минеш, какво да облечеш, с кого да се видиш, какво да четеш, гледаш или слушаш. Избираш какво да си купиш с не многото пари, които имаш. По твоите избори те приемат или отхвърлят останалите. Всъщност самият ти си изборите, които правиш.

Изборът е смисълът на свободата. Всяка несвобода е на практика ограничаване на правото ти да избираш. На мен като ученик ми ограничаваха правото да избирам с какви дрехи да ходя на училище. Още много други избори бяха невъзможни – какво да слушаме, какво да ядем, да си купим ли дънки (просто ги нямаше), къде да пътуваме… Затова беше редно да си отиде онази политика и управление, което ни правеше несвободни. Може би днес, често недоволни от лицата, които представляват демокрацията, сме позабравили онези времена. Даже някои изпитват носталгия към тях. Но в крайна сметка, тогава дори не можеше да се откажеш да отидеш на избори. Бързо се свиква със свободата…

Много от нашите родители платиха тежка цена за тази свобода.

И ако е трудно да се умре за свободата, не по-лесно е да се живее за нея.

Неслучайно след всяка революция, след всяко голямо предоставяне на свобода на улицата, идват най-страшните диктатури. Уплашени от свободата си, хората бързат да я връчат на някой демагог. Най-често или на най-кресливия, или на онзи, който им обещава, че ще живеят чудесно, без да им струва нищо, или че ще ги „оправи“ в някакъв къс срок. И той обикновено наистина ги „оправя“.

Но да не избираш означава да не си свободен. Сам да си отказваш това, за което много други са страдали. Разбира се, като знак на протест човек може да избере и да не избира, но с това не наказва другиго освен себе си. В крайна сметка – друг ще избере вместо теб…

Знам, че обичаш баба си, но би ли й позволил да избере дрехите, с които да излезеш, приятелите ти, заведенията, където ходиш, или  работата, която ще работиш?

Житейският проект на баба ти се различава от твоя най-малкото с биологическия си хоризонт. В голяма степен този проект се провали, но ти не й го казвай. Човек заслужава както живота си, така и заблудите си.  Когато не си имал достойни младини, наивно е да вярваш, че ще имаш достойни старини.

Държавата, Градът, мястото, където живееш, също е част от теб. Градът отвън често е това, което са гражданите му отвътре. Вероятно можем да сравним и състоянието на държавата ни със състоянието на душите ни?  Наистина ли изглеждат така душата и мислите ти?! Аз лично чувствам огромна разлика между това, което съм, и мястото, където живея.

Тази разлика ме убива всеки ден по малко. Заплашва ме да се превърна в същите пътища, сгради, чиновници – сив и мръсен.

Мисля, че не заслужавам това място. Или пък го заслужавам?! При всички случаи, чувствам се длъжен да се опитам да го променя.

По-добре поръчвай музиката, щом си я платил.

И най-важното – интересувай се какво става с твоята поръчка. Интересувай се кой ще я изпълнява! Как ще харчи парите ти, как ще се отчита за решенията си. Той го прави от твое име.

От теб зависи много. Да изпратиш в управлението хора, които да те представляват. Твоите депутати също са това, което си ти. Доста тъпо звучи, но е факт. Няма случай, в който политиците да са се издигнали над нивото на избирателите си. Би могъл да ги избираш и по това, с кого би стоял най-добре на обща снимка.

Замислял ли си се: Кой ще спечели, ако ти не гласуваш? Ако си отвратен и не участваш, винаги печелят тези, от които си отвратен и са участвали. Колкото повече са отвратените от политиката, толкова повече стават отвратителните в политиката. Големите партии нямат интерес от това ти да гласуваш. Те излизат тогава само с ядрата от най-твърдите си привърженици и с много малко гласове взимат голям процент от властта. По този начин се подменя представителството. След това ще е трудно и да контролираш избраните, защото те са свикнали да се отчитат само на партийните си началници. А повечето изобщо никъде не се отчитат. Но ти имаш моралното право да питаш и притискаш онези, за които си гласувал. А и твоят глас намалява стойността на гласовете на онези, които предпочитат да си ги продават. Един от недостатъците на демокрацията е, че изборите се мерят с количеството, а не с качеството на подадените гласове. Единственият начин да се намали ефекта от този недостатък е като се гласува.

Демокрацията не е отговор на въпроса накъде вървим.

Тя е отговор на въпроса как вървим. Какъв е редът, по който живеем заедно, как вземаме решенията, кой кого слуша и пред кого се отчита. Когато не гласуваш, ти поставяш под съмнение целия този ред. Разбира се – това е твое право. Да поставяш под съмнение всичко. Това е правото на твоя избор. Но запомни едно – гласувайки, ти на първо място защитаваш правото си да правиш или не правиш избор. Това е право, което всеки властник се стреми да ти ограничи. Демокрацията не е най-бързият и най-лесен път. Но тя е пътят, при който има най-малко унижени и оскърбени, тя е пътят, при който всеки върви според силите и волята си, а обществото се грижи за изоставащите или неспособните да вървят. Колко точно да се грижи зависи също от теб, от твоя избор. В каква посока да се движи, колко да ни струва, как да се облечем, какво да ядем. Ядосай се на това, което те дразни. Подкрепи онова, което те кара да се усмихваш.

Утре е първият ден от останалите дни от твоя живот. Избери как ще го започнеш. Избери какво ще облечеш, къде ще ходиш вечерта, кой ще управлява държавата ти от твое име. Всичко това зависи от твоя избор. Избери нещо, но най-важното – избери да избираш!